Китай ще изпрати мисията за връщане на лунни проби Chang’e-6 през 2024 г.

Китайската мисия за връщане на лунни проби Chang’e-6 ще бъде изпратена през следващата година с цел да се съберат материали от отдалечената страна на Луната. Китайската национална космическа администрация (CNSA) обяви, че мисията ще последва след разполагането на нов лунен релейен спътник. Космическият кораб, с тегло около 8 200 килограма, ще бъде изстрелян с ракета Long March 5 от космодрума Венчанг. Той ще отнеме около два месеца да достави научно ценни лунни проби обратно на Земята.

Мисията ще използва модул за маневри, като кацателният модул ще зацели кацане в южната част на кратера Аполо във Великата Южнополюска Котловина. Целта на кацателния модул е да събере 2000 грама материали както от повърхността, така и чрез пробив. Високоватият модул след това ще изпрати капсула със събраните проби обратно в лунна орбита, за да се срещне и да се свърже с модула за маневри. Модулът за маневри ще се върне на Земята, като освободи защитен модул за проникване през атмосферата при висока скорост, който да защити пробите.

Ако мисията бъде успешна, тя може да даде възможност на учените да анализират материали, разкопани от лунния мантик. Това може да предложи съществени прозрения относно състава и еволюцията на Луната, както и историята на Слънчевата система. Мисията Chang’e-6 е преработена резервна на мисията Chang’e-5, която събра проби от близката страна на Луната през 2020 г.

За подкрепа на мисията Chang’e-6 ще бъде използван нов лунен релейен спътник, наречен Queqiao-2, който ще действа като комуникационен релей между екипите на земята и отдалечената страна на Луната. Пряма комуникация с отдалечената страна на Луната е невъзможна поради нагаждането. Спътникът ще влезе в далечна ретроградна орбита или накривена силно елиптична замразена орбита, за да подкрепи мисията.

Мисията Chang’e-6 ще пренася и международни научни наблюдателни апарати. Франция ще предостави инструмента Detection of Outgassing RadoN, който ще открива изпарения на радон от лунната кора, докато Швеция, с подкрепата на Европейската космическа агенция, ще допринесе с научния инструмент Negative Ions at the Lunar Surface. Освен това, италианска пасивна лазерна ретро-рефлекторна система и космическият куб-сат ICUBE-Q на Пакистан ще бъдат част от мисията.

Пробите, събрани от Chang’e-6, първоначално ще бъдат достъпни за китайски учени и институции, преди да бъдат отворени за международни научни проекти. Тази мисия, заедно с предшественика й Chang’e-5, може да се разглежда като тестови мисии за бъдещи обитаеми мисии към Луната. Китай е изразил намерението си да изсади астронавти на Луната преди 2030 г., а мисията Chang’e-6 формално е част от програмата за Международна лунна изследователска станция, водена от Китай.